Без категория Archive

Снежна приказка в едни от най-красивите зимни курорти!

Приятели, в нетърпеливо очакване сме на Коледните празници и ни хрумна да ви разнообразим с една селекция на великолепни зимни курорти!

Jackson Hole Mountain Resort, Wyoming

Jackson Hole има голямо разнообразие на терени и е известен в цял свят с огромния си вертикален терен. Ски зоната частично покрива планините Rendezvous и Apres Vous. Пистите са оценени на 50% за експерти, 40% за напреднали и 10% за начинаещи.

 

Zermatt, Switzerland

Zermatt е специален, заради една забележителна планина – пирамидалната форма Matterhorn (4478 м), който доминира в пейзажа от почти цялата ски зона. В средата на деветнайсети век Едуард Уимпър и други британски алпинисти покоряват Матерхорн и така Зермат става известна дестинация.

 

Cervinia, Italy

Cervinia  се намиран на 2006 м над морското равнище и разполага с общо 350 км писти. Поглеждайки нагоре, ще се откроой величествената южна стена на Матерхорн.

 

Les Trois Vallées, Feance

Ски зоната на Les Trois Vallées (Les 3 Vallées), включително курортите Courchevel, Val Thorens и Les Menuires, е най-големият в света ски зона достъпна с едно минаване. Районът дава на скиори достъп до над 600 км склонове – повече от достатъчно дори за най-взискателните скиори!

Sölden, Austria

Като един от най-добрите австрийски ски курорти, Зьолден е сгушен между три планини с по над три хиляди метра височина, известни още като Големите 3- Gaislachkogl (3,048 м), Tiefenbachkogl (3,250 м) и Schwarze Schneide (3,340 м).

 

Pas de la Casa, Andora

Първият ски лифт в Pas de la Casa е открит през 1957 г. и вече разполага с 31, 100 км писти и 6,26 кв.км терен за каране. Най-високата точка, достижима със ски, е 2640 м. (Тук е момента да поздравим нашия колега Дани, който всяка зима по традиция покорява пистите и сърцата на дамите в Андора:)

Използвали сме информация от www.forbes.com, www.telegraph.co.uk, www.ibtimes.com. Благодарим на авторите за снимките, които сме използвали!

ПЕТТЕ “СМЪРТНИ ГРЯХА” В УПРАВЛЕНИЕТО НА ЕКИПИ размисли върху теорията на Patrick Lencioni- част 2

Всеки месец – до януари 2014 ще посвещаваме по една статия на тези „смъртни грехове“.  Ще споделяме опитът си и ще търсим да чуем вашия в желанието да се изградим като професионална общност и да се развиваме.


Идва ред на грях №2: СТРАХ ОТ КОНФЛИКТИ

След като видяхме как липсата на доверие е пагубна за изграждането на екипа, логично е това да създава условията и за втория „смъртен грях“- страхът от конфликти.

Тук на дневен ред застава въпросът: Конфликтите не са ли нещо, което трябва да избягваме и от което да предпазваме екипът си? Това, разбира се, се отнася с пълна сила за деструктивните конфликти. Тези, които атакуват личността и целят да репресират някого. За съжаление екипите, които не изграждат доверие между членовете си, не са склонни да влизат в разгорещени дебати по какъвто и да е повод! Дори тогава, когато те биха били изключително полезни за развитието на компанията. Например, когато в тях се обсъждат така наречените „нефилтрирани идеи“- ценен източник на нестандартно мислене, креативност, неподправеност на мненията. Когато човек не иска да напусне позицията на неуязвимост, коментирана от нас в първата част, той не е склонен да изказва гледни точки, които са  различни от тези ползващи се с  одобрение в организацията. Така отстояването на идеи, на идеология се заменя от завоалирани дискусии, конформистки коментари от привидно съгласие. Това оформя една фалшива хармония и е само въпрос на време да се появят сарказъм, клики и още по-голямо отчуждение между екипните играчи.

„Често в дисфункционалните екипи има множество избухвания, спречквания, крясъци и хората наричат това конфликт. Когато им кажа, че има страх от него, те ми отговарят – ние имаме недостиг на хармония и излишък от конфликт. Не- отговарям им аз – това, което имате в излишък е постоянно напрежение, а градивен конфликт липсва понеже неговата функция е на премахне причините за напрежението.“ (P.Lencioni )

Както виждате в основата на пирамидата застават двата смъртни гряха – липса на доверие и страх от конфликт.  Те са ясно разпознаваеми и сякаш присъстват в голяма част от компаниите без да им се обръща особено внимание, сякаш са нещо нормално. Разбира се, това е възможно, докато не се появят и другите слабости- тези,  които ще обсъдим с вас в следващите статии.

До тогава очакваме вашите коментариsmiley

Eкипът на HR Support

info@hrsupport-bg.com

 

ПЕТТЕ “СМЪРТНИ ГРЯХА” В УПРАВЛЕНИЕТО НА ЕКИПИ- размисли върху теорията на Patrick Lencioni

Сигурни сме, че голяма част от вас вече са прочели книгата на Lencioni  „The five dysfunctions of the team“. Ако е така, ще се съгласите, че би трябвало тя да е една от настолните книги за всеки организационен консултант. Понеже четенето на книги  не ни прави по-добри професионалисти, ако не споделим и приложим на практиката наученото, искаме да провокираме вас- нашите приятели да преживеем заедно поуките от тази интересна творба.


Всеки месец – до януари 2014 ще посвещаваме по една статия на тези „смъртни грехове“.  Ще споделяме опитът си и ще търсим да чуем вашия в желанието да се изградим като професионална общност и да се развиваме.

Ето го и грях №1: ЛИПСА НА ДОВЕРИЕ

Каква изненада… smiley

Ще кажете- думата доверие е толкова дъвкана. Обикновено тази тема се свързва с желанието за споделяне или изказване свободно на критики вътре в екипите. С даването и приемането на обратна връзка, с мотивацията. Lencioni  дава една по дълбинна перспектива на понятието като говори за доверие, базирано на уязвимост (vulnerability based trust). Според него истинското доверие е свързано с превъзмогването на страха от това да бъдеш уязвим от останалите в екипа и да изоставиш поведенията асоциирани със задкулисие, защитно поведение, налагане на маска на безпогрешност. Истината, с която сме абсолютно съгласни е че екип, изграден от непогрешими специалисти говори само за едно за това, че в този екип никога не се отива до и отвъд предела на възможностите му. Никога не се подлага на съмнение статуквото. Че винаги се играе безопасно и че това обслужва нуждата на хората да се чувстват НЕУЯЗВИМИ.

Истински сплотените екипи не се страхуват да „покажат мръсното си пране“. Хората в тях признават за своите грешки и своите слабости само поради една причина- понеже не изпитват страх от това да бъдат отхвърлени или „репресирани“. Може би това е най-важната част от груповата кохезия, която разграничава типичните от великите екипи.

Както винаги тази тенденция се подхранва от типа на лидерство в организацията. Ако имате лидери издигнати на пиедестал, които както си спомняме от близкото минало са прави дори и когато грешат, не можем да очакваме кой знае колко по-различни поведения и надолу в организацията. В тази връзка се сещаме и за един от съветите на човека, сочен като бащата на теорията за ситуационното лидерство Paul Hersey  „…най-силната причина да те приемат за лидер и да те следват, а не просто ти се подчиняват е да те виждат като човек, а не като идеализиран образ. Как да го постигнете? Много е просто. Показвайте слабостите си, признавайте грешките си и позволявайте на другите да виждат как ги преодолявате…“

Очакваме вашите коментари по темата.

 

Eкипът на HR Support

info@hrsupport-bg.com

 

Едни от най-красивите острови

Здравейте, приятели!

Този месец решихме да ви изненадаме и за да бъдем актуални на августовските настроения, ще споделим с вас вълшебен списък с подбрани острови! Подредили сме ги по азбучен ред, тъй като ни се стори невъзможно да ги поместим в класация! Оставяме ви да се насладите на свободното си време и ви пожелаваме посещение на тези прекрасни места:)

Boracay, Philippines

Рай в Пасифика и обявен от списание Travel+Leisure Magazine за най-добрия остров за 2012. Най-голямата атракция на острова е Белият плаж- фин, бял пясък обгърнат от лазурна вода.

 

Capri, Italy

В края на втората половина на 19 век Капри се превръща в популярна дестинация за почивка на редица европейски артисти, писатели и известни личности. Известен с варовикови си скали и крайбрежни вили, тази малък остров в Тиренско море напълно описва понятието за La Dolce Vita.

Maldives

Разположен в Индийския океан, островът посреща туристи с плажове от бял пясък, коралови рифове и уединени луксозни курорти. Не забравяйте да опитате Mas Huni – нарязана пушена риба с кокосови стърготини и лук, най-популярната малдивски закуска.

 

Moorea, Tahiti

По-малко посещаваният остров побратим на Бора-Бора предлага опияняваща смесица от джунгла, сини лагуни и аромат на тиара, грейпфрут и ванилия.

 

Santorini, Greece

Санторини (също Санторин, Тера или Тира) е малка група острови с вулканичен произход. Архипелагът е известен преди всичко с катастрофалното вулканично изригване, станало тук 1400 пр.н.е. Романтично място потопена в морската шир, докосващо слънцето и предлагащо невероятни емоции за душата, очите и сърцето.

Tulum, Mexico

Tulum е на едно от последните места населявано от маите и оцелява около 70 години след като испанците завоюват Мексико. Островът предлага перфектна комбинация от пълна релаксация, спокойствие и уединение, както и всички морски забавления.

Vieques, Puerto Rico

Тайнственият Vieques, дом на най-големия биолуминесцентно залив в света, със своите спокойни и кристално чисти плажове и вода е известен като един от най-романтичните острови в Карибско море.

 

Сигурни сме, че сме пропуснали някои остров…и ви обещаваме, че ще допълним тази статия в подходящ момент:)

Благодарим на www.travelandleisure.com, wikipedia.org и на авторите на чудесните снимки!

ГНЕВЪТ II – Гневните екипи- липсата на интегритет и безсилието на групата

След като в предишния пост обсъдихме влиянието на гневните мениджъри върху  хората от екипите им, сега искаме да се обърнем към проявите на гняв в самият екип. Ще попитате, това не е ли историята на конфликта и ще ви отговорим  „НЕ, по-често това е историята на „безсилието“ в различните му форми“.

Много екипи биват упреквани , че не произвеждат резултат  или  че произвеждат просто колкото да съществуват. Ако са търговски – ясно е откъде може да дойде това усещане. Невъзможността за изграждане на връзка с клиента, ниската мотивация, пасивните поведения са естественият израз на емоционален дискомфорт. При други екипи творческият застой, пропускането на срокове, размиването на отговорности  могат да бъдат „червената лампа“ , която да подава сигнала за високи нива на гняв и недоволство в системата.

Причините за гневът могат да бъдат толкова разнородни, колкото и причините за неуспехите на една компания.

  • разминаване между персоналните  ценности на служителите и тези залегнали във фирмената култура

  • липса на вътрешна справедливост или по-точно на субективното усещане за нея

  • управление насочено само върху финансовите измерители изцяло за сметка на човешкия фактор

Каквито и да са причините  гнева се и зразява по един от двата начина- хората си отиват от компанията или компанията си отива от „сърцата на хората“. Във времена на криза и несигурност по-вероятен е втория вариант. Когато това се случи, говорим за липса на интегритет. По какво ще познаем, че този процес се случва в екипа? Индикаторите са много затова ние само ще започнем изброяването им, а завършването на списъкът очакваме да дойде от вас.

 

  1. Мнителност, недоверие, всеки си пази гърбът

  2. Хората възприемат собственото си поведение като начин да компенсират някаква несправедливост („Колегата ми винаги получава отпуск, когато си иска, а на мен все ми се отказва, затова следващия път, когато искам да почивам направо си вземам болничен без да обсъждам отпуските с никого!“ )   

  3. Търсене на допълнителна компенсация за всяка допълнителна активност, която се налага да свършим

  4. Всеки в компанията твърди, че усеща недооценен и не добре платен, но когато се дава възможност да се заработят  допълнителни пари или да се увеличат професионалните компетенции, никой няма желание да го направи

  5. …………………………….Очакваме вашите мнения!

 

Eкипът на HR Support

info@hrsupport-bg.com

 

Тиймбилдинг хроники (част 2) – Бойните спортове и мястото им в корпоративния тиймбилдинг

В редица трудове и монографии по психология се говори за качествата, които различните спортове развиват в индивида или групата. Когато се включват спортни игри в разработването на тиймбилдинг програми, сме виждали да се използват най-често колективните спортове- футбол, баскетбол, волейбол, гребане (рафтинг). Ясно е с какъв тип послания се асоциират тези спортове „Заедно сме силни“, „В отборът няма Аз“, “Един за всички-всички за един“. Несъмнено, ако са добре  фасилитирани колективните спортове имат своето място  в корпоративните тиймбилдинг програми.

Какво обаче развиват така наречените „бойни“ спортове?

Развиват самоувереност, самочувствие, вяра в собствените  възможности.

Заменят страха от силата с уважение към нея, тъй като във всеки боен спорт най-важни са контрола и волята, а не силата!

Акцентират върху индивидуалната отговорност и самоконтрола – съответно развиват нагласи за вътрешен локус на контрол.

Проповядват равенство на половете–  повечето родители биха се съгласили да пращат синовете си на бойни спортове, но биха се замислили сериозно за дъщерите си. Бойните спортове са от малкото, които могат да се практикуват в смесени групи и поради факта на второстепенното място на силата ,,жените са изключително конкуренти на мъжете“. (J.Farson & R.Miller- „Psychology in Sports“- 2004 U.T.S. – Sydney)

Нека обобщим- бойните спортове развиват в служителите самоувереност, взаимно уважение, самоконтрол и нагласи за равнопоставеност между слаби и силни, мъже и жени, началници и подчинени. Звучи наистина добре, нали? Какво тогава спира компаниите за организират  такива тиймбилдинг събития?

Две неща:

  • Първото е присъствието на доста предразсъдъци в „главите“ на HR специалистите. Те са свързани с това, че някой може да се нарани и пострада, че бойните спортове са само за сериозно спортуващи, че жените в компанията няма да се забавляват и няма да се чувстват равностойни на мъжете! Както вече споменахме нищо от това не е вярно! Ако техниките, които се използват при създаването тиймбилдинга са специално подбрани и изпълнявани под супервизия, шансовете някой да се нарани са значително по-малки , отколкото например при една игра на….. баскетбол. Също така бойните спортове могат да се практикуват на различни нива от съвсем начинаещи до напреднали и състезатели. И последно– често жените се наслаждават много повече на практикуването на бойни техники от мъжете- тъй като откриват, че се справят с нещо, което винаги са смятали, че няма да могат.
  • Второто е липсата на организирани тиймбилдинг програми, които да включват професионално подбрани, добре демонстрирани и надеждно контролирани  бойни техники. Такива, в които участниците да виждат смисъла от това да ги научат и да ги изпробват един с друг, като същевременно се чувстват достатъчно защитени от това, че няма да се наранят или „изложат“. Да, до скоро наистина такива програми нямаше. Е, вече такива съществуват и на българския пазара.

Вече трета година екипът на  ProTeam Building (част от HR Support ltd) предлага такива тиймбилдинг програми. В тях обединени в няколко увлекателни сценария, влизайки в ролите на агенти от специалните служби, прабългарски войни и т.н. се включват бойни техники от спортове като самбо, джудо, граплинг. Техниките се преподават и супервизират от инструктори по съответните спортове и са така подбрани, че предлагат три степени на трудност на изпълнението. Така  в зависимост от опита и от желанието на служителят той се включва в активностите и се „сработва“ с партньора си на нивото на физическа интензивност, за което се чувства подготвен.

Надяваме се да сме подхранили интересът ви, може би де сме „разклатили“ някои от предразсъдъците или поне да сме ви информирали за интересна тенденция. Ще се радваме да споделите вашето мнение или още по-добре опит в тази сфера. А за тези, който са склонни да опитат и да се включат с екипите си в едно такова приключение – знаете къде и как да ни намерите.

Екипът на Proteam Building (част от HR Support)

Тиймбилдинг хроники (част 1) – Завръщане към смисъла или бягство от „шаблона“

Съмняваме се някой от читателите да е прекарал последните десетилетия като отшелник в  пещера или корабокрушенец на самотен остров. В случай, че не сте от споменатите „щастливци“ сме сигурни, че добре познавате понятието Team building. Може много от вас да са били „подложени“ на влиянието му-  къде с приятни къде с недотам чувства- имате какво да споделите по темата. Като стана въпрос за споделяне, ето нещо лично от човек с опит в провеждането на тиймбилдинг събития “…през последните десетина години те станаха все по-масови, все по-повърхностни, все по –предвидими…Превърнаха се в еквивалента на fast food за HR индустрията."

Вече често можете да чуете от служителите да казват  „Отново ли…пак ли ще играем някакви игри, пак ли ще се правим на маймуни?!“. Не можем да ги виним, нали?        Някъде по пътя от христоматииния експеримент на Е. Мейо (1933), където за първи път се появява идеята за такива активности до наши дни, тиймбилдингът се превърна от средство в самоцел, от предизвикателство в имитация на сплотеност. Смисълът се загуби! ДА, така е и НЕ, не е безвъзвратно!

Както Карлсон (онзи от покрива) казва „Най- сигурният начин да намериш нещо, което си загубил е да се върнеш там, където си го намерил.“ Ако се вслушаме в този далновиден съвет трябва да се върнем към насоките- изведени още при експеримента в заводите Хоторн. Остава ни да се надяваме, че ако днес те бъдат следвани смисълът на тиимбилдинга ще се завърне, така както е било замислено преди има-няма 80 години!

Ето ги и насоките:

  • Групите да се включат в такива активности резултатите, от които да ги карат да се чувстват горди от постигнатото
  • Активностите да развиват в групата чувства на откритост в отношенията  и  увереност в собствените сили
  • Активностите  да са така подбрани, че да предполагат саморегулация както по отношение на ресурсите и правилата , така и по отношение на конфликтите
  • Активностите и мениджмънта да не карат групата да се чувства принудена да се променя или да участва
  • Мениджъра да показва интерес към личното представяне на всеки един участник
  • Мениджъра да изрази гордост от постиженията на групата като същевременно дава конструктивна обратна връзка за представянето на екипите

Звучат ли ви познато? Не се съмняваме в това! Ето и други активности, за който сме сигурни, че са ви познати: ходене на боулинг, на „кръчма“, носене на еднакви фланелки и правене на групови снимки, заснемане на клипове, изнасяне на вечерни фирмени презентации в ресторанта…Списъкът е дълъг! Дали можем да кажем, че това са тиймбилдинг активности? Е, можем много до поспорим по въпроса. Важното е обаче, когато организираме тиимбилдинг да знаем, че въпреки и да живеем в много различна епоха от тази на Мейо, днес както и тогава за да сплотим екипа си е нужно нещо повече от това да наемем DJ, аниматори, ресторант – трябва да го изправим пред предизвикателство! Такова, в което да се участват доброволно, да изисква взаимна подкрепа, а резултатът да е повод за гордост.

Пожелаваме на всички колеги  успешен тиймбилдинг сезон!

На снимката е нашият великолепен екип- ангажиран с целта и следващ един път:)

Екипът на Proteam Building (част от HR Support)

 

Да развиваш търговски екипи – работа пълна с емоции!

Най-голямото предизвикателство, пред което се изправят много търговски мениджъри е предаването на уменията, които са ги направили успешни в продажбите към техните екипи. 

„Когато си бил „виртуозен“ търговец и това те издигне до ниво мениджър на търговски екип, вече не става въпрос за това какъв резултат „произвеждаш“- а за това какво можеш да накараш другите да произведат.“

Джак Уелч CEO GE

В  усилията си да постигнат тази цел посветените на каузата мениджъри инвестират пари и време в тренинг  часове за своите екипи. В твърде много от случаите усилията не довеждат до желаният резултат. Оправданията варират от „забравих“ и „не се чувствам комфортно с този скрипт“ до „кризата е виновна“ или „клиентите са идиоти“.

 

Неуморимите мениджъри обаче не се отказват и инвестират още повече време, пари и енергия в обученията по продажбени умения. КОЛЕГИ, СПРЕТЕ С ТАЗИ ЛУДОСТ! Причината, поради която вашите екипи не достигат очакваните нива няма нищо общо с продажбените умения, и има много общо с липсата на „меки умения“ или казано по друг начин Емоционална Интелигентност(ЕИ) при контакта с клиента.

Сега сигурно си мислите:

Защо по дяволите намесвате ЕИ? 

Защо трябва търговските екипи дори да чуват за нея?

Това поредната HR мода ли е?

Според определението на Леймън(Layman ) “емоционална интелигентност е умението да долавяш собствените и чужди емоции, да разбираш защо са изпитани и да адаптираш поведението си спрямо тяхс цел постигане на по-добър резултат от взаимодействието.“

В тази връзка нека  видим как  основните компоненти на ЕИ се съотнасят към темата за продажбите.

Себепознание:  Колко от вас са били в ситуация, в която „продажбата“ върви трудно и клиентът се съпротивлява, но вместо да направи една крачка назад, търговеца скача във „вербална атака“ като обстрелва отсрещната страна с безумно количество ненужна информация, опции, характеристики и пр., като така само отдалечава клиента от себе си? Защо консултанта реагира така?  Отговорът е прост! Реагира така, защото вътрешното му усещане за тревожност се е повишило и трябва да „изпусне“ парата…. За съжаление заедно с парата изпуска клиента. Това е типичен пример за липса на познание на собствените  реакции, емоции и поведение, а анализа на непродуктивните емоции е основна част от работата с ЕИ.

Емпатия: Ето друга история… Търговки представител е чакал дълго и е положил много усилия, за да достигне до среща с важен потенциален клиент. Срещата започва, но очевидно в главата на клиента има някакъв друг приоритет. Нещо го разсейва и тревожи, той проверява мобилния си телефон на всяка минута, оглежда се, не поддържа очен контакт, седи в края на стола. Търговец с ниско умения за емпатия „марширува“ направо през срещата, игнорирайки всички сигнали на несъгласие или апатия на отсрещната страна. Той има план и го следва- на всяка цена! Цената е, че продажбата не се случва. Емоционално интелигентният търговец би казал „Усещам, че днес не ви е до такъв тип срещи, така ли е? Сигурен ли сте, че искате да продължим със срещата- сега? Готов съм да договорим нов ден и час, ако  така ще бъде по-добре за вас.“ Последствията са ясни- спечелено доверие, спечелена симпатия, спечелен клиент!

Гъвкавост в поведението: Да съумееш да влизаш в различни поведенчески роли и въпреки това да бъдеш себе си! Умението на търговеца да долови и използва езика, на който говори човека отсреща, да разчита невербалните послания, да знае разликата между „съдържанието“ и „процеса“ в търговската  среща- това на прост език кара клиентите да се усещат харесани и в отговор да те харесат. А на колкото и продажбени „трикове“ да научите вашите търговци, ще се съгласите че хората купуват от хора, които харесват.

За да не спрете Вие да ни харесвате и да четете постовете ни, спираме дотук:)

На всички наши приятели-търговски мениджъри пожелаваме много продажби и доволни клиенти. Ако сте привърженици на „класическите“ търговски тренинги и търсите, например „7-те спусъка, с които да накараш клиента да каже ДА“ (една от най-популярните  книги за продажби написана от R.Granger), ние не отричаме тези подходи! Но смятаме, че за да задействат такива техники, първият спусък трябва да е умението да се скачим с клиента. Един от начините разбира се е през емоцията и подходите на ЕИ. 

От екипът на HR Support ltd

Честита Баба Марта!

HR Support Ltd вече е член на Българо-швейцарската търговска камара!

Сигурни сме, че това начало ще даде възможност на нас и на нашите настоящи и бъдещи клиенти още повече възможности за ползотвроно сътрудничество!