В последната статия, посветена на лидерството ще се спрем на една относително нова теория:

Лидерство, базирано на Емоционална Интелигентност (EI Based Leadership –Goleman et al)

Концепцията за Емоционална Интелигентност (ЕИ) е сравнително млада и нейното пренасяне върху HR практиките предлага доста вълнуващи възможности за развитие на човешкият капитал. Разбира се, и за развитието на лидерските качества. Като използват за изходна точка концепцията на  Bass (transformational leadership) Goleman, Caruso и колеги създават модел за лидерство чрез ЕИ. Концепцията описва както няколко стила, така и множество компетенции, свързани с поведения асоцииран с дименсиите на ЕИ.

Авторите описват 6 стила- Visionary, Coaching, Affiliative, Democratic, Pacesetting, Commanding. Смятаме, че при превода ще се загуби много от контекста, който носят имената им и поради тази причина предпочетохме да оставим на английски. Като сполучливо използват сравнението между музикален оркестър, където всеки инструмент има свой характеристики, своя тоналност и обединени заедно под ръководството на диригента, могат да изсвирят една мелодия по перфектен начин, Goleman и екипът му описват влиянието на всеки един от стиловете върху това:

• Как изгражда връзки в екипа
  

• Как влияе на организационният климат
  

• В кои ситуации води до ефективност на представянето
  

• Коя от компетенциите на ЕИ е „водещата му страна“
  

Разбира се, като толкова скорошно създадена, тази теория все още чака своите емпирични доказателства и инструменти за практическо приложение, но като знаем скоростта, с която теорията за ЕИ се развива, нищо чудно да се събудим утре и някъде вече да има създадени и въпросници за установяване на стиловете, както и методики за развиване на уменията.

Приложимост в практиката:

Несъмнено концепцията за ЕИ като цяло има сериозна приложимост в HR практиките. В тази си част теорията за лидерство чрез ЕИ е важна част от усилията, които се полагат последните години, за да се навакса в толкова важната работа с емоционалната страна на човешкия ресурс- нещо, за което тепърва все повече ще се говори, пише и коментира.

Ние със сигурност вярваме в практическата приложимост на концепцията, а липсата на системно описани техники за развитието на ЕИ лидери по-скоро ни амбицира, отколкото да ни обезкуражава. В края на краищата една от основните поуки от работата с ЕИ е, че отговорите седят извън зоната на комфорта, а откриването им е свързано с известна доза емоционално страдание и дискомфорт.

На края, за трети последен път ви насърчаваме да се включите в дискусията, като ви задаваме  въпроса:

Кой са вашите любими теории за лидерство?

Екипът на HR Support ltd

Лидерството със сигурност най-експлоатираната  от всички теми, присъстващи в организационното пространство. Феноменът лидерство провокира  интерес в много научни направления, които колкото и близки да са, предлагат различни  перспективи. Психология- организационна, индустриална и личностна, мениджмънт, поведенчески (и невро) икономикс, социология, политология и т.н.

Както често става една част от създадените теориите остават без реално приложение в практиката и биват „отмивани“ от ефекта на времето. Примери много.

Да си спомним за Алфред  Адлер  с неговият инстинкт за власт и доминиране (това е същият Адлер, който заедно със З.Фройд и К.Г.Юнг „наляха „основите на психоаналитичната теория в края на 19 век). Изглежда приносът му отдавна е забравен.

Теориите за „великият човек“ (The great man theory of leadership), създадена от Thomas Carlyle е друг такъв пример. Без да навлизаме в подробности, само ще споменем факта, че тя е била вдъхновена от лидери като Гай Юлий Цезар, Александър Велики, Чингис хан, а по образование Carlyle е историк.

Личностно центрирана (Trait) теория на Gordon Allport е поредната концепция, вдигнала много шум за времето си. Базирана върху 4000 английски думи, тя описва поведения свързани с лидерството и извежда 3 трейта.

Големи надежди са възлагани и на Поведенческите теории (теория на ролите- Pfeffer), Лидерството чрез участие (Lewin; Participative leadership), Лидерство на промяната (Burns; Transformational leadership). Списъкът може да бъде дълъг и отегчителен. Целта ни, разбира се, не е да ви отегчим.

Желанието ни е да породим дискусия сред професионалистите, работещи на фронта в HR и консултантската практика и така да изведем концепциите, които се възприемат като практически и приложими в съвременният корпоративен свят.

Ние също ще предложим нашият прочит и гледни точки за теориите, които смятаме за още „живи“ и актуални.

Ето я и първата:

СИТУАЦИОННО ЛИДЕСТВО (Hersey and Blanchard)- началото на съвременните концепции.

Може би най-голямото предимство на тази теория, създадена между 1970 -1980 години, е това че разглежда лидерството като поведенчески модел, който е подходящ или НЕподходящ за съответната социо-икономическа ситуация. Като разделят поведенията на лидера спрямо два критерия: 1. Отношение към задачата  2. Отношение към човешката страна на управлението, авторите извеждат четири типа поведенчески профила, като ги наричат S1, S2, S3, S4.

В последвалите си проучвания авторите правят принос и към темата мотивацията на служителите от съответният лидерски стил и извеждат 4 типа мотивационни поведения- D1, D2, D3, D4.

Приложимост в практиката:

Последните години, налагащи управление в криза, върнаха част от усещането за валидност и приложимост на тази теория, защото показаха ясно как рязката смяна на ситуацията изисква рязка смяна на стилът на управление. Тези, които успяха да го направят, не позволиха кризата да повлияе така силно на екипите им.

Все пак, най-голямата слабост на теоретичният модел на Hersey § Blanchard е малкото разнообразие от стилове- само четири. Това до голяма степен е обект на доразработване от последователите им, като към момента има автори, които предлагат седем стила, а един от най-популярните тестове за определяне на лидерският профил разглежда 8 такива (L.J.I.- formula 4 leadership). Смятаме, че като инструмент и теоретична основа L.J.I.  е  доста практичен и успешно може да се използва в процеси на коучинг, менторинг, тренинг програми или просто за личностно развитие.

Следващият месец ще представим друга лидерска концепция, а до тогава очакваме  да се включите в дискусията като отговорите на въпроса:

Кой са вашите любими теории за лидерство?

Екипът на HR Support ltd

Идва ред на грях №5: НЕВНИМАНИЕ КЪМ РЕЗУЛТАТА

Ето че, след като разгледахме останалите четири слабости (липса на доверие, страх от конфликти, липса на ангажираност и избягване на отговорност) стигнахме и до върха на пирамидата. На нея седи последната слабост. Lencioni я е сложил на върхът на пирамидата неслучайно-това е слабостта, която най-ясно се вижда и която често е причината за това да се стартират действия по „лекуването“ на компанията. Както при повечето заболявания обаче преди болестта да застраши съществуването на човека е имало редица други прояви, на които никой не е обръщал нужното внимание. Също така често екипите, в които тази слабост е вече проявена са „отвъд спасяването“.

Слабост №5: НЕВНИМАНИЕ КЪМ РЕЗУЛТАТА

За Lencioni  тази слабост е“ ultimate“ в смисъл на решаваща, определяща.

Тя съществува благодарение един прост защитен механизъм наречен „свръх-компенсация“. Това, което този защитен механизъм прави е че премахва усещането за тревожност, породено от даден дефицит с изобилие на нещо друго, като за целта го натоварва с голяма ценност в представите на индивида. Например ако на човек му липсва усещане за интимност, може да развие високи нива на агресивност– така че той да чувства как контролира социалните ситуации и че държи хората настрани по негово желание. Друг пример е този на беднякът, който пише страхотна поезия, но ако случайно „успее“ и забогатее от нея попада в така наречената „падина на богатите поети“ (rich poets hollow-А. Collins) термин, който  описва как с отпадането на страданието нуждата от компенсация намалява и Музата отлита!

Въпросът е: С какво в рамките на тази слабост се компенсират усещането за ниски резултати, за провал в постигането на общите цели?

Отговорът на Lencioni е:  Със създаването на усещане за постигане на цели, свързани със статус и егото си. В главите си, в репрезентацията на реалност, в която служителите живеят, те постигат лични цели като си запазват статуквото, йерархичната позиция или усещането за неуязвимост.

Резултатът е екип от служители със силно надценена компетентност, но всичките им усилия са насочени към това да се запазва митът за високата компетентност, а не да се запълват пропуските в нея. Що се отнася да С-level мениджмънта можете да ги познаете по това … ще използвам метафората „Егото им върви пред тях и им отваря вратите“.

Очакваме вашите коментари

Eкипът на HR Support

info@hrsupport-bg.com

Идва ред на грях №4: ИЗБЯГВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ

След като вече разгледахме как липсата на доверие, страхът от конфликти и отсъствието на ангажираност застават в основата на пирамидата, символизираща слабостите на екипа, сега ще  продължим да се изкачваме нагоре към върха й.

Под избягване на отговорност Lencioni разбира не само поемането на лична отговорност за изпълнението на отделни работни проекти или задачи. Акцентът,  който поставя е върху избягване „търсенето на отговорност“ е функция, която сме свикнали да асоциираме с отношенията на мениджмънта към подчинените  нива. В тази концепция слабост номер четири се разпознава главно, когато се наложи да се търси отговорност за действията на човек, който е на равно ниво в йерархията на компанията- не , че в други ситуации не присъства, просто в тази се очертава най-ясно.

„Повечето служители имат огромна трудност да изискват обяснение или „недай си боже“ коригиране на поведението на  равен на тях колега, защото това е свързано с голяма доза личностен дискомфорт. В случая нямат и причина да го правят, защото доверието липсва, страхът от конфликти е много висок, а ангажираността с целите изключително ниска.“

По този начин  работните стандарти се занижават и отиват на нива, които бавно, но сигурно водят към провал.

Това често е един от онези моменти в които знаем, че трябва да кажем нещо на свой колега, да му направим забележка. Като например, когато говори по телефона или си рови в лаптопа по време на екипна среща , но просто не го правим! Защо? Разбира се, защото нещата които ще последват от тук нататък могат да стресират повече нас, отколкото него . Да повлияят дълготрайно на ценното чувство за фалшива хармония– онова, което върви ръка за ръка със страхът от конфликти.

Примерите могат да бъдат много и със сигурност всички сме били участници в такива ситуации.

Дано следващият път, когато тръгнем да си прехапваме езика  си кажем:

„Ако всички сме наясно с целите на компанията ни, ако сме ги „купили“ и припознали като свои собствени, то тогава не само, че имаме право, но имаме и моралното задължение да говорим, да изискваме и да търсим отговорност. Това разбира се е само ако целите ни са общи, а за всички останали случаи е старата поговорка Мълчанието е злато.

Екипът на HR Support ltd ви пожелава много успехи през новата 2014-та!

Очакваме вашите коментари по темата!

Eкипът на HR Support

info@hrsupport-bg.com

Всеки месец – до януари 2014 ще посвещаваме по една статия на тези „смъртни грехове“.  Ще споделяме опитът си и ще търсим да чуем вашия в желанието да се изградим като професионална общност и да се развиваме.

Идва ред на грях №2: СТРАХ ОТ КОНФЛИКТИ

След като видяхме как липсата на доверие е пагубна за изграждането на екипа, логично е това да създава условията и за втория „смъртен грях“- страхът от конфликти.

Тук на дневен ред застава въпросът: Конфликтите не са ли нещо, което трябва да избягваме и от което да предпазваме екипът си? Това, разбира се, се отнася с пълна сила за деструктивните конфликти. Тези, които атакуват личността и целят да репресират някого. За съжаление екипите, които не изграждат доверие между членовете си, не са склонни да влизат в разгорещени дебати по какъвто и да е повод! Дори тогава, когато те биха били изключително полезни за развитието на компанията. Например, когато в тях се обсъждат така наречените „нефилтрирани идеи“- ценен източник на нестандартно мислене, креативност, неподправеност на мненията. Когато човек не иска да напусне позицията на неуязвимост, коментирана от нас в първата част, той не е склонен да изказва гледни точки, които са  различни от тези ползващи се с  одобрение в организацията. Така отстояването на идеи, на идеология се заменя от завоалирани дискусии, конформистки коментари от привидно съгласие. Това оформя една фалшива хармония и е само въпрос на време да се появят сарказъм, клики и още по-голямо отчуждение между екипните играчи.

„Често в дисфункционалните екипи има множество избухвания, спречквания, крясъци и хората наричат това конфликт. Когато им кажа, че има страх от него, те ми отговарят – ние имаме недостиг на хармония и излишък от конфликт. Не- отговарям им аз – това, което имате в излишък е постоянно напрежение, а градивен конфликт липсва понеже неговата функция е на премахне причините за напрежението.“ (P.Lencioni )

Както виждате в основата на пирамидата застават двата смъртни гряха – липса на доверие и страх от конфликт.  Те са ясно разпознаваеми и сякаш присъстват в голяма част от компаниите без да им се обръща особено внимание, сякаш са нещо нормално. Разбира се, това е възможно, докато не се появят и другите слабости- тези,  които ще обсъдим с вас в следващите статии.

До тогава очакваме вашите коментари

Eкипът на HR Support

info@hrsupport-bg.com

Сигурни сме, че голяма част от вас вече са прочели книгата на Lencioni  „The five dysfunctions of the team“. Ако е така, ще се съгласите, че би трябвало тя да е една от настолните книги за всеки организационен консултант. Понеже четенето на книги  не ни прави по-добри професионалисти, ако не споделим и приложим на практиката наученото, искаме да провокираме вас- нашите приятели да преживеем заедно поуките от тази интересна творба.

Всеки месец – до януари 2014 ще посвещаваме по една статия на тези „смъртни грехове“.  Ще споделяме опитът си и ще търсим да чуем вашия в желанието да се изградим като професионална общност и да се развиваме.

Ето го и грях №1: ЛИПСА НА ДОВЕРИЕ

Каква изненада…

Ще кажете- думата доверие е толкова дъвкана. Обикновено тази тема се свързва с желанието за споделяне или изказване свободно на критики вътре в екипите. С даването и приемането на обратна връзка, с мотивацията. Lencioni  дава една по дълбинна перспектива на понятието като говори за доверие, базирано на уязвимост (vulnerability based trust). Според него истинското доверие е свързано с превъзмогването на страха от това да бъдеш уязвим от останалите в екипа и да изоставиш поведенията асоциирани със задкулисие, защитно поведение, налагане на маска на безпогрешност. Истината, с която сме абсолютно съгласни е че екип, изграден от непогрешими специалисти говори само за едно за това, че в този екип никога не се отива до и отвъд предела на възможностите му. Никога не се подлага на съмнение статуквото. Че винаги се играе безопасно и че това обслужва нуждата на хората да се чувстват НЕУЯЗВИМИ.

Истински сплотените екипи не се страхуват да „покажат мръсното си пране“. Хората в тях признават за своите грешки и своите слабости само поради една причина- понеже не изпитват страх от това да бъдат отхвърлени или „репресирани“. Може би това е най-важната част от груповата кохезия, която разграничава типичните от великите екипи.

Както винаги тази тенденция се подхранва от типа на лидерство в организацията. Ако имате лидери издигнати на пиедестал, които както си спомняме от близкото минало са прави дори и когато грешат, не можем да очакваме кой знае колко по-различни поведения и надолу в организацията. В тази връзка се сещаме и за един от съветите на човека, сочен като бащата на теорията за ситуационното лидерство Paul Hersey  „…най-силната причина да те приемат за лидер и да те следват, а не просто ти се подчиняват е да те виждат като човек, а не като идеализиран образ. Как да го постигнете? Много е просто. Показвайте слабостите си, признавайте грешките си и позволявайте на другите да виждат как ги преодолявате…“

Очакваме вашите коментари по темата.

Eкипът на HR Support

info@hrsupport-bg.com

Защо все по-често виждаме гневни хора?  На улицата, в офиса, в магазина….. Гневът е емоцията, за която  психолозите са длъжници в намирането на по-ефективните подходи за преодоляването й. Справянето с нея и с последствията, които причинява, ефекта й върху индивида и групата са едни от основните въпроси стоящи пред науката за човешките отношения следващите десетилетия.

Според  изследване на Blake and Harmin (2009, New York) гневът и причинените от него последствия са били в основата на:

• 55% от случаите на издаване на присъди с продължителност над 3 години
  

• 42% от случаите на уволнение на дългосрочно работещи служители
  

• 38 % от случаите за доброволно търсене на помощ от  психотерапевт и  71% от случаите на принудителна хоспитализация
  

• 70% от провалените взаимоотношения в личен и семеен план
  

• 61% от загубата на постоянни клиенти
  

• 33% от причините за провал на топ мениджъра на една компания по отношение на разпознаването му от служителите като техен лидер
  

Не можем да не забелязваме какво се случва и в нашето общество. Не глада, а гневът е този който изкара хората на улицата (както и редица други чисто български фактори )

В следващите няколко месеца ние, екипът на HR Support ltd, ще посветим статиите в блога ни на това да разгледаме предизвикателствата, пред които тази емоция ни поставя в корпоративен контекст и заедно с вас, нашите колеги и приятели, да потърсим успешни модели за справяне с нея.

Нека да започнем от „главата на рибата“ и да се вгледаме в ГНЕВНИЯ МЕНИДЖЪР.

Всички сме го срещали. Той управлява като създава усещане за вина, страх и принуда в екипите. Често това е човек, който има потенциал да бъда лидер, но гневът го превръща просто в един „голям шеф“.

Влиянието, което оказва над служителите е наистина сериозно. То може да варира от преживявания на страх  и потиснатост до пълна загуба на мотивацията за работа, дори саботаж на усилията в екипа.

При всички положения гневът, особено когато говорим за хронично управление през гняв, екстремен авторитаризъм  и нисък контрол на емоцията, води до разцепление в екипа. В желанието си да се запази от гнева всеки човек реагира различно. Едни се опитват да му се противопоставят и да отговорят на „огъня с огън“. За тях е ясно какво става. Конфликта с мениджъра често е повод за уволнение, преназначаване, напускане…така най-борбените от екипа си отиват.

Други реагират като се идентифицират със силния, колкото по-силен и гневен е той, толкова повече гледат да го убедят, че са му лоялни, ценни, че го „обичат“. Смятаме, че всички от нас са запознати с термина „Стокхолмски Синдром“.  Да, така гневният мениджър се обгражда с вярна армия от послушни, ласкателни и изпълнителни служители. В желанието си да са по-близо до „лидера“, те често са принудени да доносничат, да казват на черното бяло, да премълчават…… И ако е останал екип след всичко описано си, представете климата в него!

За щастие има и трета категория хора- тези, които седят настрани от нещата. За да не се включат в играта на гнева, конфликта или подчинението, те поемат риска да се усещат изолирани, неразбрани, самотни. Чели ли сте „Чужденецът“ на Албер Камю?  Ето така се усещат! Тяхната сила е в това да оцеляват, в умението им да си запушат ушите, затворят очите и да продължат да си вършат работата. Защото я обичат? Или защото нямат друг избор? Благодарение на тях все пак такива работни групи продължават да произвеждат някакъв резултат.  

Какви са пътищата, по които можем да тръгнем, за да излезем от така описаният сценарий?

Да се смени ли мениджъра? Това често носи много негативи за организацията.

Да се работи ли с него?  Как? Тренинг, коучинг, терапия…?

Какво да се прави с екипа?

Ето това са темите, които ни се иска да обсъдим с вас.

Пишете- чакаме  да споделите опита си, всяко мнение е ценно!   

Eкипът на HR Support

info@hrsupport-bg.com

Екипът на Компас трейнинг (част от Ейч Ар Съпорт ООД) благодари на всички участници в демонстрационното обучение "ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ- ПРИЛОЖЕНИЕ В РАЗЛИЧНИ HR ПРАКТИКИ", което се проведе на 15 март!

Разменихме полезни съвети, споделихме опит, практически приложими техники и прекарахме приятно време с авторитетни колеги! 

Бихме искали да благодарим и на нашите партньори Сирма Донева (Интерим мениджър) и Митко Коларов (Хюман Валю България ООД), на нашето най-ново попъление Надежда Богданова и на "старите пушки" Ясен Трифонов и Стоян Зарков!

Обещаваме да организираме още подобни събития!

Най-голямото предизвикателство, пред което се изправят много търговски мениджъри е предаването на уменията, които са ги направили успешни в продажбите към техните екипи. 

„Когато си бил „виртуозен“ търговец и това те издигне до ниво мениджър на търговски екип, вече не става въпрос за това какъв резултат „произвеждаш“- а за това какво можеш да накараш другите да произведат.“

Джак Уелч CEO GE

В  усилията си да постигнат тази цел посветените на каузата мениджъри инвестират пари и време в тренинг  часове за своите екипи. В твърде много от случаите усилията не довеждат до желаният резултат. Оправданията варират от „забравих“ и „не се чувствам комфортно с този скрипт“ до „кризата е виновна“ или „клиентите са идиоти“.

Неуморимите мениджъри обаче не се отказват и инвестират още повече време, пари и енергия в обученията по продажбени умения. КОЛЕГИ, СПРЕТЕ С ТАЗИ ЛУДОСТ! Причината, поради която вашите екипи не достигат очакваните нива няма нищо общо с продажбените умения, и има много общо с липсата на „меки умения“ или казано по друг начин Емоционална Интелигентност(ЕИ) при контакта с клиента.

Сега сигурно си мислите:

Защо по дяволите намесвате ЕИ? 

Защо трябва търговските екипи дори да чуват за нея?

Това поредната HR мода ли е?

Според определението на Леймън(Layman ) “емоционална интелигентност е умението да долавяш собствените и чужди емоции, да разбираш защо са изпитани и да адаптираш поведението си спрямо тяхс цел постигане на по-добър резултат от взаимодействието.“

В тази връзка нека  видим как  основните компоненти на ЕИ се съотнасят към темата за продажбите.

Себепознание:  Колко от вас са били в ситуация, в която „продажбата“ върви трудно и клиентът се съпротивлява, но вместо да направи една крачка назад, търговеца скача във „вербална атака“ като обстрелва отсрещната страна с безумно количество ненужна информация, опции, характеристики и пр., като така само отдалечава клиента от себе си? Защо консултанта реагира така?  Отговорът е прост! Реагира така, защото вътрешното му усещане за тревожност се е повишило и трябва да „изпусне“ парата…. За съжаление заедно с парата изпуска клиента. Това е типичен пример за липса на познание на собствените  реакции, емоции и поведение, а анализа на непродуктивните емоции е основна част от работата с ЕИ.

Емпатия: Ето друга история… Търговки представител е чакал дълго и е положил много усилия, за да достигне до среща с важен потенциален клиент. Срещата започва, но очевидно в главата на клиента има някакъв друг приоритет. Нещо го разсейва и тревожи, той проверява мобилния си телефон на всяка минута, оглежда се, не поддържа очен контакт, седи в края на стола. Търговец с ниско умения за емпатия „марширува“ направо през срещата, игнорирайки всички сигнали на несъгласие или апатия на отсрещната страна. Той има план и го следва- на всяка цена! Цената е, че продажбата не се случва. Емоционално интелигентният търговец би казал „Усещам, че днес не ви е до такъв тип срещи, така ли е? Сигурен ли сте, че искате да продължим със срещата- сега? Готов съм да договорим нов ден и час, ако  така ще бъде по-добре за вас.“ Последствията са ясни- спечелено доверие, спечелена симпатия, спечелен клиент!

Гъвкавост в поведението: Да съумееш да влизаш в различни поведенчески роли и въпреки това да бъдеш себе си! Умението на търговеца да долови и използва езика, на който говори човека отсреща, да разчита невербалните послания, да знае разликата между „съдържанието“ и „процеса“ в търговската  среща- това на прост език кара клиентите да се усещат харесани и в отговор да те харесат. А на колкото и продажбени „трикове“ да научите вашите търговци, ще се съгласите че хората купуват от хора, които харесват.

За да не спрете Вие да ни харесвате и да четете постовете ни, спираме дотук:)

На всички наши приятели-търговски мениджъри пожелаваме много продажби и доволни клиенти. Ако сте привърженици на „класическите“ търговски тренинги и търсите, например „7-те спусъка, с които да накараш клиента да каже ДА“ (една от най-популярните  книги за продажби написана от R.Granger), ние не отричаме тези подходи! Но смятаме, че за да задействат такива техники, първият спусък трябва да е умението да се скачим с клиента. Един от начините разбира се е през емоцията и подходите на ЕИ. 

От екипът на HR Support ltd

Мотивация на персонала – всеки си мисли, че прави максимума според възможностите си и когато не се получи си казва „…е, не всеки може да бъде мотивиран…Можеш да отведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие“ . Дали наистина нещата изглеждат по този начин? Дали толкова малко зависи от мениджърите и от HR специалистите?

НЕ, ние НЕ МИСЛИМ ТАКА!

Колкото и да е трудно намирането на точния „индивидуален“ мотивационен подход, когато трябва да поведем, да мотивираме служителя към определени поведения има нещо, което е валидно и съотносимо към всеки един от хората в екипите ни – и това са поведенческите прояви на демотивацията. За всеки специалист, който управлява хора, бил той мениджър, HR или собственик на бизнес, разпознаването на поведенческите индикатори на демотивацията е основно умение в управление на екипа. В тази статия ще споделим с вас кои са трите най-чести поведения, зад които се разпознава съвкупността от негативни емоции и нагласи описвани като демотивационен синдром:

1. Изграждане на климат на дистанцираност, студенина и „псевдо-хармония“ в екипите. Никой с никого не се кара и не спори. Всички се разбират привидно добре- дори когато има причини за конфликт, то конфликт не възниква. Такъв вид екипен климат се характеризира с пасивно-агресивен тип комуникация , при която директните взаимодействия между служителите се извършват с „наложена маска“, но последващите действия често „саботират“ направените договорки и поетите ангажименти. Крайният резултат е пропуснати срокове, недоволни клиенти, ниски резултати.

2. Абсентизъм (Absenteeism) или твърде често отсъствие от работа. Тук става въпрос за отсъствия по различни причини- повишена“ болнавост“ (без наличието на хронично заболяване), лични и семейни проблеми и всякакви други причини „извън контрола“ на служителя, поради които все му се „налага“ да отсъства от работа. Имали ли сте случай, при който служител напуска понеже според него здравето му го налага и после разбирате, че той работи в друга компания здрав като „бик“? Типичен пример на пропуснати индикации за демотивация, които ако се уловят в началото изходът би бил различен.

3. Тотална липса на инициатива в служителите. Тук не говорим дори за такъв тип инициативност по отношение на срещи с клиенти или оптимизиране на процеси или нововъведения. Става въпрос за липса на желание и отказ за участие в предложения дори и за елементарни неща, касаещи екипа. Ето един пример: Управителя на фирмата е събрал екипа си и ги пита „Къде искате да организирам коледното парти тази година?…. Предложения?…… Кажете де……“ – пълно мълчание всеки си гледа в обувките, тишина. Недвусмислен сигнал на демотивация!

Сигурно и вие имате своите примери и поуки в контекста на откриването и на проявите на демотивация. Ще се радваме да ги споделите с нас!

Понеже за негативизма и демотивацията се твърди, че са заразни и вероятно всички ще се съгласим с това – колкото по-рано ги открием, толкова по-големи са шансове ни да ги неутрализираме.

Екипът на HR Support Ltd