След като в предишния пост обсъдихме влиянието на гневните мениджъри върху хората от екипите им, сега искаме да се обърнем към проявите на гняв в самият екип. Ще попитате, това не е ли историята на конфликта и ще ви отговорим „НЕ, по-често това е историята на „безсилието“ в различните му форми“.
Много екипи биват упреквани , че не произвеждат резултат или че произвеждат просто колкото да съществуват. Ако са търговски – ясно е откъде може да дойде това усещане. Невъзможността за изграждане на връзка с клиента, ниската мотивация, пасивните поведения са естественият израз на емоционален дискомфорт. При други екипи творческият застой, пропускането на срокове, размиването на отговорности могат да бъдат „червената лампа“ , която да подава сигнала за високи нива на гняв и недоволство в системата.
Причините за гневът могат да бъдат толкова разнородни, колкото и причините за неуспехите на една компания.
разминаване между персоналните ценности на служителите и тези залегнали във фирмената култура
липса на вътрешна справедливост или по-точно на субективното усещане за нея
управление насочено само върху финансовите измерители изцяло за сметка на човешкия фактор
Каквито и да са причините гнева се и зразява по един от двата начина- хората си отиват от компанията или компанията си отива от „сърцата на хората“. Във времена на криза и несигурност по-вероятен е втория вариант. Когато това се случи, говорим за липса на интегритет. По какво ще познаем, че този процес се случва в екипа? Индикаторите са много затова ние само ще започнем изброяването им, а завършването на списъкът очакваме да дойде от вас.
Мнителност, недоверие, всеки си пази гърбът
Хората възприемат собственото си поведение като начин да компенсират някаква несправедливост („Колегата ми винаги получава отпуск, когато си иска, а на мен все ми се отказва, затова следващия път, когато искам да почивам направо си вземам болничен без да обсъждам отпуските с никого!“ )
Търсене на допълнителна компенсация за всяка допълнителна активност, която се налага да свършим
Всеки в компанията твърди, че усеща недооценен и не добре платен, но когато се дава възможност да се заработят допълнителни пари или да се увеличат професионалните компетенции, никой няма желание да го направи
Защо все по-често виждаме гневни хора? На улицата, в офиса, в магазина….. Гневът е емоцията, за която психолозите са длъжници в намирането на по-ефективните подходи за преодоляването й. Справянето с нея и с последствията, които причинява, ефекта й върху индивида и групата са едни от основните въпроси стоящи пред науката за човешките отношения следващите десетилетия.
Според изследване на Blake and Harmin (2009, New York) гневът и причинените от него последствия са били в основата на:
55% от случаите на издаване на присъди с продължителност над 3 години
42% от случаите на уволнение на дългосрочно работещи служители
38 % от случаите за доброволно търсене на помощ от психотерапевт и 71% от случаите на принудителна хоспитализация
70% от провалените взаимоотношения в личен и семеен план
61% от загубата на постоянни клиенти
33% от причините за провал на топ мениджъра на една компания по отношение на разпознаването му от служителите като техен лидер
Не можем да не забелязваме какво се случва и в нашето общество. Не глада, а гневът е този който изкара хората на улицата (както и редица други чисто български фактори )
В следващите няколко месеца ние, екипът на HR Support ltd, ще посветим статиите в блога ни на това да разгледаме предизвикателствата, пред които тази емоция ни поставя в корпоративен контекст и заедно с вас, нашите колеги и приятели, да потърсим успешни модели за справяне с нея.
Нека да започнем от „главата на рибата“ и да се вгледаме в ГНЕВНИЯ МЕНИДЖЪР.
Всички сме го срещали. Той управлява като създава усещане за вина, страх и принуда в екипите. Често това е човек, който има потенциал да бъда лидер, но гневът го превръща просто в един „голям шеф“.
Влиянието, което оказва над служителите е наистина сериозно. То може да варира от преживявания на страх и потиснатост до пълна загуба на мотивацията за работа, дори саботаж на усилията в екипа.
При всички положения гневът, особено когато говорим за хронично управление през гняв, екстремен авторитаризъм и нисък контрол на емоцията, води до разцепление в екипа. В желанието си да се запази от гнева всеки човек реагира различно. Едни се опитват да му се противопоставят и да отговорят на „огъня с огън“. За тях е ясно какво става. Конфликта с мениджъра често е повод за уволнение, преназначаване, напускане…така най-борбените от екипа си отиват.
Други реагират като се идентифицират със силния, колкото по-силен и гневен е той, толкова повече гледат да го убедят, че са му лоялни, ценни, че го „обичат“. Смятаме, че всички от нас са запознати с термина „Стокхолмски Синдром“. Да, така гневният мениджър се обгражда с вярна армия от послушни, ласкателни и изпълнителни служители. В желанието си да са по-близо до „лидера“, те често са принудени да доносничат, да казват на черното бяло, да премълчават…… И ако е останал екип след всичко описано си, представете климата в него!
За щастие има и трета категория хора- тези, които седят настрани от нещата. За да не се включат в играта на гнева, конфликта или подчинението, те поемат риска да се усещат изолирани, неразбрани, самотни. Чели ли сте „Чужденецът“ на Албер Камю? Ето така се усещат! Тяхната сила е в това да оцеляват, в умението им да си запушат ушите, затворят очите и да продължат да си вършат работата. Защото я обичат? Или защото нямат друг избор? Благодарение на тях все пак такива работни групи продължават да произвеждат някакъв резултат.
Какви са пътищата, по които можем да тръгнем, за да излезем от така описаният сценарий?
Да се смени ли мениджъра? Това често носи много негативи за организацията.
Да се работи ли с него? Как? Тренинг, коучинг, терапия…?
Какво да се прави с екипа?
Ето това са темите, които ни се иска да обсъдим с вас.
Пишете- чакаме да споделите опита си, всяко мнение е ценно!
Каквито и да са причините гнева се и зразява по един от двата начина- хората си отиват от компанията или компанията си отива от „сърцата на хората“. Във времена на криза и несигурност по-вероятен е втория вариант. Когато това се случи, говорим за липса на интегритет. По какво ще познаем, че този процес се случва в екипа? Индикаторите са много затова ние само ще започнем изброяването им, а завършването на списъкът очакваме да дойде от вас.
)
Loading ...