Всички станахме свидетели на това как само за няколко часа извънредното положение, обявено във връзка с COVID 19, отключи „лавина“ от странни поведения у огромната част от нашите сънародници. Заформяне на дълги опашки пред магазините, при които хората стоят „гръб в гръб“ и се търкат един в друг с часове, за да си купят неща, с които да се „предпазят“ от заразяване. Теглене на спестявания, презапасявяне с храни, лекарства и нека да не забравяме това, което се превърна в символ на масовата истерия – с тоалетна хартия.

Защо се случва всичко това? Как е възможно хора, които добре познаваме – разумни, логични, зрели човешки същества – да се държат по този на пръв поглед абсурден начин?

Причините за това могат да са много, но в този пост искаме да дадем само най–важните за да си обясним случващото се и за да се предпазим от практикуването на поведения, от които в последствие да се срамуваме или да се надсмиваме.

Първо, какво накара хора от толкова различни прослойки и социуми да се държат по сходен начин? Отговорът е паниката. А няма нищо по–човешко от това по време на паника да се отключи „Феноменът на Тълпата“.

Формирането на тълпата е праисторическа реакция на оцеляване в критична ситуация. Когато няма сигурен отговор за справяне, тогава на подсъзнателно ниво отделната личност търси подкрепа и сигурност в другите (safety in numbers).

Усещането за илюзорна сигурност, което тълпата дава, кара АЗ – съзнанието да отстъпи място на НИЕ – съзнанието. Това създава усещане за анонимност и групова мощ, което донякъде връща усещането за контрол (много сме, силни сме). Това усещане, обаче, идва на висока цена и тя е, че дори само физическата близост, с „анонимните други“, ни прави изключително податливи на внушение.

Внушението се изразява в приемането на чужди, непроверени твърдения и мнения за „чиста монета“. При внушението това става до степен, в която индивидът започва да вярва, че тези идеи са хрумнали на него самия (хората, на които се каже че мирише на пушек в състояние на паника, започват да твърдят, че именно те са надушили пушека).

Жертването на собствената индивидуалност в името на сигурността, която ни дава тълпата, в името на намалявянето на тревожността и напрежението, премахва вътрешната ни цензура и способността ни за критично мислене. По този начин индивидът приема идеи и практикува поведения, които изначално не би възприел, ако решава сам за себе си.

След внушението, тълпата отключва и поведенчески феномени като подражание, и „емоционално заразяване“.

В случая с COVID 19, подражанието може да се разпознае в начина, по който хората се фиксират върху определени природно обусловени функции, които се превръщат в социално значими форми на поведение. Съвсем естествено, най–често се повтарят поведенията, които са свързани с усещането за връщане на котрол над ситуацията. Тук веднага се изкушаваме да направим препратка към емблематичната тоалетна хартия, която е най-силният символ на контрол върху телесните ни функции, също по някакъв начин се свързва със стремеж към запазване определено ниво на цивилизованост и комфорт. Без значение обаче, какви поведения/ ритуали стават обект на подражание, смисълът му е един – индивидът се сравнява с другите, които са в сходна ситуация. Ръководен става принципът на приликите и това засилва механизмите на подражание!

Последният от феномените, следствие от принципите на тълпата, е заразяването.

Емоционалното заразяване е привличало интереса на много автори от З. Фройд, до Льо Бон и Е. Арънсън. Но разгледано от нашата перспектива, можем да го опишем като вид циркулираща емоционална реакция, при която един индивид приема дадена емоция от друг, загърбвайки собственото си емоционално състояние и възприема чуждото, особено когато то включва емоции с по–голям интензитет. Също така след като се е заразил с тази емоция, индивидът се стреми да я демонстрира пред другите, защото това, че „вибрира на еднаква емоционална честота“ с тях е вид маркер на неговата принадлежност към тълпата. Съвсем естествено емоциите, които са с най–висок интензитет, са страхът и паниката. Затова те са и сред най–заразните. Несъмнено страхът е и сред на–силните механизми на еволюционно развитие. Не случайно още Ч. Дарвин го описва като фактор, водещ до морфологични промени в човешкия организъм и развиване на нови, адаптивни реакции, които подпомагат хората по пътя им към оцеляването.

Може би страхът наистина ни помага в определени граници, но когато ги надхвърли, тогава прераства в паника. Паниката е екстремна форма на страх, при която индивидът реагира хаотично и ирационално. При възникването на такъв тип емоция хората превключват на „авариен режим“. Най–примитивните части от мозъка подават сигнали, че има животозастрашаваща ситуация. А в случаите, когато липсват предварително изградени и изпробвани модели за справяне с такава ситуация, действията стават хаотични и изцяло подвластни на описаните феномени на тълпата: Внушение, подражание, заразяване, паника.

Така, до тук добре. Ясно е защо изчезнаха макароните, олиото и тоалетната хартия от магазините. Виновникът си има име – Ефект на тълпата. По–важното е как да се справим с това? Какво да правим от тук насетне?

Ами първата стъпка е да се отдръпнем от тълпата. Всеки от нас има негов репертоар за справяне с неизвестното. Всеки контролира по свой начин тревожността си и начина на другите няма да ни помогне, а ако го направи ще бъде за кратко и на висока цена.

Също така нека сега да се погледнем през очите на „рационалното ни утре“ и да се запитаме какво можем да променим в нашето поведение днес. Пък със сигурност ако вече сме купили някоя и друга ролка тоалетна хартия в повече, хуморът и самоиронията ще ни помогнат.

Благодарим ви че прочетохте тази дългичка публикация.

Бъдете здрави, бъдете, бодри и останете рацонални!

Be Sociable, Share!

• 
•