В редица трудове и монографии по психология се говори за качествата, които различните спортове развиват в индивида или групата. Когато се включват спортни игри в разработването на тиймбилдинг програми, сме виждали да се използват най-често колективните спортове- футбол, баскетбол, волейбол, гребане (рафтинг). Ясно е с какъв тип послания се асоциират тези спортове „Заедно сме силни“, „В отборът няма Аз“, “Един за всички-всички за един“. Несъмнено, ако са добре  фасилитирани колективните спортове имат своето място  в корпоративните тиймбилдинг програми.

Какво обаче развиват така наречените „бойни“ спортове?

Развиват самоувереност, самочувствие, вяра в собствените  възможности.

Заменят страха от силата с уважение към нея, тъй като във всеки боен спорт най-важни са контрола и волята, а не силата!

Акцентират върху индивидуалната отговорност и самоконтрола – съответно развиват нагласи за вътрешен локус на контрол.

Проповядват равенство на половете–  повечето родители биха се съгласили да пращат синовете си на бойни спортове, но биха се замислили сериозно за дъщерите си. Бойните спортове са от малкото, които могат да се практикуват в смесени групи и поради факта на второстепенното място на силата ,,жените са изключително конкуренти на мъжете“. (J.Farson & R.Miller- „Psychology in Sports“- 2004 U.T.S. – Sydney)

Нека обобщим- бойните спортове развиват в служителите самоувереност, взаимно уважение, самоконтрол и нагласи за равнопоставеност между слаби и силни, мъже и жени, началници и подчинени. Звучи наистина добре, нали? Какво тогава спира компаниите за организират  такива тиймбилдинг събития?

Две неща:

• Първото е присъствието на доста предразсъдъци в „главите“ на HR специалистите. Те са свързани с това, че някой може да се нарани и пострада, че бойните спортове са само за сериозно спортуващи, че жените в компанията няма да се забавляват и няма да се чувстват равностойни на мъжете! Както вече споменахме нищо от това не е вярно! Ако техниките, които се използват при създаването тиймбилдинга са специално подбрани и изпълнявани под супервизия, шансовете някой да се нарани са значително по-малки , отколкото например при една игра на….. баскетбол. Също така бойните спортове могат да се практикуват на различни нива от съвсем начинаещи до напреднали и състезатели. И последно– често жените се наслаждават много повече на практикуването на бойни техники от мъжете- тъй като откриват, че се справят с нещо, което винаги са смятали, че няма да могат.
• Второто е липсата на организирани тиймбилдинг програми, които да включват професионално подбрани, добре демонстрирани и надеждно контролирани  бойни техники. Такива, в които участниците да виждат смисъла от това да ги научат и да ги изпробват един с друг, като същевременно се чувстват достатъчно защитени от това, че няма да се наранят или „изложат“. Да, до скоро наистина такива програми нямаше. Е, вече такива съществуват и на българския пазара.

Вече трета година екипът на  ProTeam Building (част от HR Support ltd) предлага такива тиймбилдинг програми. В тях обединени в няколко увлекателни сценария, влизайки в ролите на агенти от специалните служби, прабългарски войни и т.н. се включват бойни техники от спортове като самбо, джудо, граплинг. Техниките се преподават и супервизират от инструктори по съответните спортове и са така подбрани, че предлагат три степени на трудност на изпълнението. Така  в зависимост от опита и от желанието на служителят той се включва в активностите и се „сработва“ с партньора си на нивото на физическа интензивност, за което се чувства подготвен.

Надяваме се да сме подхранили интересът ви, може би де сме „разклатили“ някои от предразсъдъците или поне да сме ви информирали за интересна тенденция. Ще се радваме да споделите вашето мнение или още по-добре опит в тази сфера. А за тези, който са склонни да опитат и да се включат с екипите си в едно такова приключение – знаете къде и как да ни намерите.

Екипът на Proteam Building (част от HR Support)

Be Sociable, Share!

• 
•